Влюбена в Париж…

За Париж ми е думата днес. За оня Париж,който аз видях и усетих. През моите очи, през моите рецептори,през всичките ми представи, изградени до този момент от чужди впечатления.

Има много клишета за този град и аз ще се стремя да ги избягвам, въпреки, че ще е трудно. Векове се е писало за него, та не си мисля, че ще открия ей сега на, топлата вода.

И все пак ще пиша! Защото, aко не пиша, ще се пукна 🙂

Първо-не е без значение с кого си в Париж. Е, аз бях щастлива да съм с приятелка от детинство, с която въпреки, че се виждаме рядко (отдавна живее в Щатите), щом се зърнем разговорът започва от там, където е приключил последния път. Освен това, тя е единствената, която, като си дойде във Варна, не казва:
-Ох,как живеете вие тука….

Та, чукваме си среща с нея в Париж и ей ни, на-двете на летище Де Гол 🙂 Така започна моето френско приключение.

Вече цяла година го прехвърлям в спомените си и днес мисля, съм готова да говоря за него. Не за Лувъра и Версай, не за Ив Сен Лоран и Шанел , а за моя Париж. За експлозията Париж. Така силна, че те хваща за гърлото и да те държи две години.

Елегантността на този град (защото това е думата, с която го свързвам), се състои в невероятния начин, по който е застанал на крачка от всички други европейски градове, балансирайки между натрапливия лукс, който много често разваля удоволствието от преживяването и спокойната, вродена аристократичност.

Тя се усеща в красотата на широките булеварди, в странната улична мода, така присъща единствено на парижани, в красивите сгради с почти еднакви фасади, с онези френски прозорци, за които всички знаем, но докато не ги видиш, не разбираш за какво иде реч, във влюбените и старците, изглеждащи по един и същ щурав начин, в миризмите на града, ако щете.

Няма други, като парижаните!

С така лежерно организираните събирания по брега на Сена, на които, събули обувките си, танцуват усмихнати, щастливи двойки. Музиката звучи от някоя раница, до която са разпръснати стекове бира и сандвичи, а реката спокойно си тече, неподозираща какво удоволствие представлява за мен да съм там в този миг. Все така спокойно минава покрай Нотърдам и се оглежда в пирамидата на Лувъра, после леко завива към Елисейските полета и се осветява от блясъка на Айфеловата кула.

А денем няма парк или градинка, на която да не са насядали млади и не толкова млади хора с книга или кафе в ръка.

Имах щастието да отседна в едно студио в аристократичния “Маре” и всеки ден прекарвах време в наблюдение на живота им от високо. Обикновено сутрин докато си пия кафето, взирайки се в покривите на Париж или вечер, с чаша вино и вдигнати, на онези, така известни френски парапети, изтощени крака, наметната с моята LEMONICAL. Наблюдавах ги и от пейка в парка, докато дробовете ми, си възвърнат естествената форма (приятелката ми може да спечели маратон без допълнителни тренировки, на световно ниво :)) Наблюдавах ги и от масите на онези емблематични, парижки кафенета. Не се изморих да го правя цяла седмица.

Винаги различни.

Попивахме история и шик, съчетали в себе си древността и съвремието по един еклектичен и същевременно прост и естествен начин.

Взирахме се с часове във витражите на Сакре Кьор и Нотърдам, отгатвайки кои са автентичните и кои реставрирани, ядохме лучена супа, заливайки се от смях на евентуалните коментари на половинките си за “пустата мода”, сядахме на всяка стълба и парапет, изпречила се пред премрежения ми от умора поглед, пихме вино по всяко време, във всяко бистро, което виждахме на пътя си (на принципа, че все някъде по света е 5 часа следобяд).

А сирената? Ооооооо, сирената са една друга, много дълга, смешна и бих казала – вмирисана тема. Как пък все попадахме на точно тези, така и не разбрах 🙂 Може би, защото купувахме най-скъпите, а после стана ясно, че те са най-вмирисаните. Да ме извинят ценителите, ама от някои модели, носът ми се травмира, а аз обичам сините сирена 🙂

За това пък открих новата си любов – стридите! С тях се срещнахме в една романтична вечер на бул. Бомарше, в компанията на една наша приятелка от детството. Със студено бяло вино, много спомени и гъши пастет за разкош. Няма как, в Париж трябва да се чувстваш като аристократ. Без тази волност, няма да го усетиш!

Подобно прекрасно бяло вино пихме и на Монмартър, едва спасили се от художниците, предлагащи да ни рисуват. Приятелката ми е от оня модел, дето не обича да я снимат, а още по-малко – портрет да и рисуват.

Та тези, нищо не подозиращи, любезни хорица ни спираха на всяка крачка, весело нахлупили онези френски барети и говорещи охотно на всички езици, които знаят 🙂 Сега малко съжалявам,че не позволих да ни направят един шарж.

Всъщност в някои моменти от деня, изглеждах по начин, по който и карикатурист без много талант би се справил блестящо. И не ми пукаше 🙂 Съжалявах единствено, че не говоря езика, за да мога да разпитвам букинистите, разположили сергиите си по брега на Сена и продаващи наред с книгите, стари пощенски катрички, вестници и какво ли още не.

Че не мога да разговарям с хората, седнали сами, но не самотни, на масата до мен и пиещи чаша червено вино, независимо от часа. Със шапка и шал, артистично преметнат в цветова гама неподдаваща се на обяснение!
И без логика в комбинацията! И точно за това – уникални!

Чувала съм доста противоречиви думи за Париж. Отидох и видях,че всички те са верни. Зависи от окото, което гледа. И посоката. Тръгнах си объркана.

А сега знам,че съм била влюбена.
Приятен ден 🙂

Да и ние използваме бисквитки, за да ви дадем най-доброто онлайн изживяване. Съгласявайки се, приемате използването на бисквитки в съответствие с нашата политика за бисквитките.

Privacy Settings saved!
Употреба на бисквитки

Когато посетите някой уеб сайт, той може да съхранява или извлича информация от браузъра ви, най-вече под формата на „бисквитки“. Контролирайте личните си бисквитки от този панел (активирате или деактивирате бисквитките си спрямо вашите желания).

These cookies are necessary for the website to function and cannot be switched off in our systems.

We use WooCommerce as a shopping system. For cart and order processing 2 cookies will be stored. This cookies are strictly necessary and can not be turned off.
  • woocommerce_cart_hash
  • woocommerce_items_in_cart

In order to use this website we use the following technically required cookies
  • wordpress_test_cookie
  • wordpress_logged_in_
  • wordpress_sec

Decline all Services
Accept all Services

Pin It on Pinterest