Била съм там много пъти. Била съм по работа, на шопинг, за компания на приятели, на кулинарна вакханлия, с много пари, с малко пари – всякак! И всеки път съм си прекарвала фантастично. Цялата ми интуиция, морал и естетика претърпяват метаморфоза още с пристигането. Истанбул взривява всичките ми емоции, умело жонглирайки с миризми, цветове и звуци. Повярвайте – този град диша, цъфти, живее.
И мизерства…
И расте…
И никога не заспива…
Не се променят само хората. По улиците, в заведенията и в магазините попадаш почти само на мъже. Неизменно късокраки и мустакати по един Филиптотювски начин и с една странна усмивка на уста. Никога не знаеш какво си мислят. Само се досещаш… Тук там забрадени жени и мнооого рускини.
А храната? Хора, няма такава храна. Непретенциозна, изобилна, вкусна и изкушаваща. Няма компромис с продукта – факт! Всичко е прясно, подредено и по един мил начин странно познато. Готвените ястия са точно като манджите на баба, а скарата – ех, скарата. А подправките? А десертите? Нямам думи. Понякога всичко е изложено на тепсия пред заведението и единственото което те притеснява не е липсата на стерилност, а високата такса на д-р Емилова :). Пълнени миди, панирани калмари, пържени скариди… това е само разпознаваемото на прима виста. Има хиляди вкусотии, които те приканват от витрините и само това, че има и много огледала, компенсира ситуацията… .
Толкова за храната!
За Босфора искате ли да ви кажа? За пъстрите кафенета по брега. Кеф ти чай, кеф ти кафе. Ама кафе да видиш, да си италианска машина за еспресо, да се изчервиш от срам…
А вечер? Забравяш всичко, което си видял през деня, защото Мегаполисът отново те хваща за гърлото. Ще отмина факта, че алкохолът (особено сега) е трудно достъпен, но пък компенсациите на нощен Истанбул са много. Аз имах удоволствието да пътувам с дъщеря си единия път и повярвайте, беше едно по-различно пътуване. Прекрасно е да пътуваш с млади хора. Начинът, по който гледат на света е различен. Така стъпват по земята, сякаш нотариалният акт за нея е в джоба им. ) Млада , хубава, с перфектния английски на завършилите в чужбина деца – абе, някак по друг начин ни посрещаха в заведенията и магазините (вече поясних, че там работят само мъже, нали?)
По повод на този английски, да не забравя да ви предупредя. Когато ще се пазарите, моля не говорете и не се обличайте тузарски. Това немедленно ще се отрази на цената, повярвайте ми. Сканират те по един фройдистки и непогрешим между другото начин и тогава обявяват цена, ако ме разбирате Всеки път се пазаря по учебник, задобравям с всяка следваща покупка и тъкмо, когато решa, че най-после съм го прецакала пустия търговец, плащам, излизам от магазина и забелязвам ОНАЯ усмивка на котка, налапала канарчето. Ясноооо!!! В този ред на мисли – магазини имат много, но качествената стока и там е скъпа. Най-изгодни са кожените изделия, подправките и хранителните продукти. Ако става въпрос за запасяване с месни продукти и препарати, аз препоръчвам еднодневните екскурзии до Лозанград или Одрин.
Колкото до туристическите забележителности… ами какво да ви кажа! Ако си бил в големите европейски градове и си видял техните дворци, то тогава можеш да си спестиш Топ Капъ и Долма Бахче Сарай. Това е моето лично мнение. На площада Султанахмет, който аз много харесах има няколко неща, които ми бяха интересни. Самата джамия Султанахмет (синята джамия) с шестте минарета, за която се носи легендата, че султанът поискал да са златни, но архитектът, уплашен от разходите, се направил на глух и направил шест минарета (алтън-алтъ) :).
Срещу нея е еничарската казарма. Слушах внимателно екскурзовода, защото всички знаем за кръвния данък, но какво се случва с тези момчета после? аз поне не знаех. Е, ето какво се случва. Стават елитната войска на султана. С голяма власт и високо заплащане, без право на семейство, за да са отдадени единствено на вярната си служба. Точно поради тази си роля в султаната, за управляващите е било много важно на кого ще симпатизират. Лоялността им била купувана скъпо и прескъпо. Друг е въпросът каква е тази лоялност, нали.
В средата на площада има голяма шестоъгълна чешма. Докато седях замислена на пейката и слушах екскурзовода с половин ухо, забелязах как дъщеря ми тръгва да пие вода и се връща на половината път. И така два пъти. Заслушах се и чувам:
- За тази чешма има поверие, че което момиче пие от нея, до 2 дни ще се задоми за местен младеж. А, ако пие два пъти, до седмица ще забременее!
Да си жаден да си жаден, колко да си жаден? При тази алтернатива. Не пи детето :).
В близост до площада са водохранилището и Света София.
Можете да прекарате прекрасно време ако се качите на корабче и се разходите по Босфора. Горещо препоръчвам. Вариантите са много. Избирайте според вкуса и възможностите си. Може да го направите вечер с включена вечеря, а може и през деня, когато синьото е толкова синьо, че само цветовете на LEMONIСAL го конкурират Ще се насладите на кръстосващите между азиатския и европейския бряг яхти. Ще видите големи пътнически лайнери и ще помечтаете на воля. Мостовете са част от тази великолепна атракция. От към морето дори и джамиите с високите си минарета изглеждат величествено. Една естествена симбиоза между природа и архитектура.
Площад Таксим и невероятната уличка Истиклял са другата ми любима част в Иатанбул. Препоръчвам да използвате фуникуляра нагоре, а да се спуснете пеша, защото има какво да гледате по нея. Тази част е по-европейска и там аз просто си починах от Ориента :). Прекрасни магазини и заведения, атрактивни сладоледчии, които изнасят цяло шоу с една единствена кофичка сладолед, старинното трамвайче, което кръстосва двата края на улицата. В долния край на Истиклял ще видите кулата Галата и излизате отново на морето. Точно там седнете и изпийте един фреш – ще имате нужда от него, повярвайте.
Винаги си тръгвам с нежелание. Някак запълва повечето ми потребности този град. Дали заради това, че три империи са оставили отпечатъка си там, дали заради друго или просто ей така – не знам, но го обичам и туй-то !
До нови срещи,
Нора
P.S. Забравих да ви разкажа за баклавата-тююююх…
