На посоки с Нора
Когато момичетата на LEMONICAL ми предложиха да водя тази рубрика, тъкмо подготвях багажа си за Барселона. Умът ми вече беше на Ла Рамбла, а ръцете ми трескаво подреждаха куфара. 🙂 Замислих се точно две секунди. Толкова ми трябваше за да се уверя, че това е моето нещо. Обичам да пътешествам, да мечтая за пътешествия, да слушам за пътешествия, а най-вече обичам да разказвам за пътешествия… 🙂 За мен посоките не са само географски. Най-важната посока, води към теб самия. Когато си на път, разбираш за себе си неща, за които не си подозирал. Някои от тях те карат да се гордееш, други – предпочиташ да не си откривал. 🙂 И в двата случая опознаваш другото си аз, това което не би подозирал, че е в теб, ако не излезеш от зоната си на ежедневния комфорт. И така, вадете сака, хвърлете в него джапанките, любимата си рокля и една кърпа (знаете коя) 🙂 затворете очи и тръгвайте с мен на пътешествие!
До Мароко и назад
Винаги съм мечтала за Мароко. Още като бях дете и четях много приключенски романи, номадите от пустинята си играеха с въображението ми, рисувайки пъстроцветни картини, в които главните действащи лица бяха горди конници и забулени жени. Представях си целия ориенталски...
Влюбена в Париж…
За Париж ми е думата днес. За оня Париж,който аз видях и усетих. През моите очи, през моите рецептори,през всичките ми представи, изградени до този момент от чужди впечатления. Има много клишета за този град и аз ще се стремя да ги избягвам, въпреки, че ще е трудно....
Посоката ни днес е Истанбул!
Била съм там много пъти. Била съм по работа, на шопинг, за компания на приятели, на кулинарна вакханлия, с много пари, с малко пари – всякак! И всеки път съм си прекарвала фантастично. Цялата ми интуиция, морал и естетика претърпяват метаморфоза още с пристигането....
